Начинът, по който дишаш, директно влияе върху нервната ти система. Бързото, плитко дишане – често през уста – изпраща сигнал към мозъка, че има опасност. В резултат се активира симпатиковата нервна система, пулсът се ускорява, мускулите се напрягат и тялото остава в режим „бий се или бягай“. Когато това се случва често, стресът и тревожността се превръщат в постоянен фон.
При хронично неправилно дишане балансът между кислород и въглероден диоксид се нарушава. Това прави дишането още по-неефективно и усилва усещанията за недостиг на въздух, сърцебиене и вътрешно напрежение – типични симптоми на тревожност. Така се създава затворен кръг, в който стресът променя дишането, а дишането поддържа стреса.
Носното, бавно и леко дишане има обратния ефект. То активира парасимпатиковата нервна система, успокоява ума и позволява на тялото да излезе от режим на оцеляване. Затова подобряването на дишането не е техника за „релакс“, а фундаментален начин да върнеш спокойствието, устойчивостта и усещането за контрол отвътре навън.
Научни източници
- Harvard Medical School – Breathing and the Nervous System
Бавното и контролирано дишане активира парасимпатиковата нервна система и намалява нивата на стрес и тревожност.
https://www.health.harvard.edu/mind-and-mood/relaxation-techniques-breath-control-helps-quell-errant-stress-response - Frontiers in Psychology – Breathing, CO₂ and Anxiety
Нарушеният баланс на въглеродния диоксид при хипервентилация е свързан с тревожност и панически симптоми.
https://www.frontiersin.org/articles/10.3389/fpsyg.2017.00874/full - Journal of Clinical Psychology – Breathing Retraining for Anxiety
Дихателни интервенции, базирани на забавяне и назално дишане, показват значимо намаляване на тревожните симптоми.